Шиитаке (Lentinula edodes)

Гъбата Шиитаке е легенда на народната медицина в Югоизточна Азия. Има 3-хилядна история на култивиране и използване. В древна Япония е използувана най-вече при лечение на захарен диабет. Наричали я „Гъба на спящия Буда” и считали, че е подарък от самия него, но трябвало периодично да го будят, за да не забравя да вложи лечебни свойства в Шиитаке. За тази цел, от време на време почуквали със специални за целта дървени чукчета по кестеновите дънери с прорасли по тях гъби (всъщност така стимулирали нарастването на мицела).

Още преди 600 години по време на династията Мин са давали профилактично Шиитаке на Императора и придворните му преди есенно- зимния сезон за повишаване на съпротивителните сили. За това я наричали и „Гъба-император”.

Shiitake

Шиитаке е най-добре изучената гъба. Благодарение на съдържащия се в нея полизахарид лентинан гъбата въздейства върху имунната система.

Култивирането й в Щатите се увеличава по-бързо от това на която и да е друга гъба. Месестият й вкус подхожда на почти всяко ястие, и наред с чудесните си кулинарни качества, гъбата притежава лековити свойства. Дори сред останалите гъби Шиитаке има високи хранителни стойности: тя съдържа всички основни аминокиселини, както и еритаденин – уникална аминокиселина, която според някои учени понижава холестерола. Шиитаке е също богата на желязо, ниацин и B витамини, особено B1 и B2. Изсушена на слънце, тя е богата на витамин D. Запарки от култивираният й мицел съдържат полизахарида KS-2 – пептид, който съдържа аминокиселините серин, треонин, аланин и пролин.

Рейши
Рейши
Мейтаке
Мейтаке
Агарикус Блазеи
Агарикус Блазеи
Кордицепс
Кордицепс
Херициум
Херициум
Кориолус
Кориолус
Полипорус
Полипорус
Аурикулария
Аурикулария
Копринус
Копринус