Мейтаке (Grifola frondosa)

Наричат я “Гъба-овен”, а японското и название „Танцуващата гъба” е свързано с нейната форма, която напомня танцуваща нимфа. В древността хората, които имали щастието да намерят тази гъба танцували от радост, тъй като през феодалната епоха за нея давали сребро, равно на теглото и (а тя по някога стигала до гигантски размери – повече от 50 см в диаметър и до 4 кг тегло). Използували я основно за намаляване на „злобата и болестите на живота” и за успокояване на нервите.

Гъбата расте в див вид в Япония и някои райони на Китай. Използува се традиционно в китайската и японска кухня. Наричана е още „Гъба на японските гейши”. Гейшите били длъжни да опитват всяко от многобройните блюда на госта да не би да е отровно и така те били застрашени от напълняване. За да не напълняват, редовно приемали Мейтаке и ефектът бил отличен.

Maitake

В англоговорящия свят, Мейтаке е известна като „горската кокошка”. Казва се че гъбата, която расте на снопове, прилича на настръхналата опашка на мътеща кокошка. По-рядко гъбата се нарича „овча глава”, а понякога и „кралят на гъбите” заради размера си. Латинското й име е Grifola frondosa (Грифола фрондоса). Грифола е името на гъба, която расте в Италия. Някои учени вярват, че е получила името си от митичното същество грифон, което имало глава и криле на орел и лъвско тяло. Фрондоса означава „като листо”, тъй като припокриващите се качулки на гъбите мейтаке наподобяват листа.

Мейтаке е вкусна кулинарна гъба, но японците я ценят и заради лековитите й свойства. Традиционно са я използвали като тоник за стимулиране на имунната система и увеличаване на жизнеността, и се е предполагало, че предпазва от най-тежките заболявания и високо кръвно налягане. Поради тази причина учените се насочили към ефекта й върху тези проблеми при началото на експериментите с Мейтаке преди три десетилетия. В последните години гъбата е обект на голям научен интерес. В Медлайн, интернет база данни на Националната библиотека по медицина на САЩ, съществуват повече изследвания на Мейтаке от колкото на която и да е друга описана гъба.

Maitake 2

Тъй като култивирането на Mейтаке е скорошно изобретение, производителите успяват да станат независими от гъбарите едва през последните 2 десетилетия. Японската промишлена култивация започва през 1981 с 325 тона предимно за храна. Световното производство на Mейтаке днес може би надхвърля 50 000 тона.

Рейши
Рейши
Шиитаке
Шиитаке
Агарикус Блазеи
Агарикус Блазеи
Кордицепс
Кордицепс
Херициум
Херициум
Кориолус
Кориолус
Полипорус
Полипорус
Аурикулария
Аурикулария
Копринус
Копринус